Направо към съдържанието

Анна Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Мария Сфорца
херцогиня на Ферара, Модена и Реджо
Родена
Починала
30 ноември 1497 г. (21 г.)
Управление
Период12 януари 1491 – 30 ноември 1497
ПредшественикЕлеонора Арагонска
НаследникЛукреция Борджия
Други титлипринцеса на Милано
Герб
Семейство
РодСфорца
БащаГалеацо Мария Сфорца
МайкаБона Савойска
Братя/сестриБианка-Мария Сфорца
Джан Галеацо Мария Сфорца
Катерина Сфорца
СъпругАлфонсо I д’Есте
Децасин
Анна Мария Сфорца в Общомедия

Анна Мария Сфорца (на италиански: Anna Maria Sforza; * 19 юли 1473, Милано, Миланско херцогство; † 30 ноември 1497, Ферара, Папска държава) от семейство Сфорца, е принцеса на Милано и чрез брак херцогиня на Ферара, Модена и Реджо.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано, и на втората му съпруга Бона Савойска (* 1449, † 1503). Нейни дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти, а по майчина – Лудвиг Савойски, 2-ри херцог на Савоя, и Анна дьо Лузинян. Има двама братя и една сестра:

Има и двама полубратя и две полусестри от връзката на баща ѝ с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Когато е на пет месеца, баща ѝ е убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на свети Стефан от трима високопоставени служители на миланския двор.

4-годишната Анна е сгодена за 1-годишния Алфонсо I д’Есте, син и наследник на Ерколе I д’Есте, 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо, чрез договор, подписан на 20 май и ратифициран в Милано на 14 юли 1477 г.[1] Сватбените договори са подписани във Ферара през април или май 1490 г. от Франческо Казати по заповед на 7-ия херцог на Милано Лудовико „Мавъра“. Зестрата на булката е определена на 40 хил. дуката, същата като тази на Беатриче д’Есте, съпруга на Лудовико „Мавъра“. Бракът е отпразнуван на 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара.[2]

В списъка с чеиза на Анна, съставен на 22 януари 1491 г., се открояват бижутата: освен многобройни нанизи перли, огърлица от златни орнаменти с 64 диаманта, 33 рубина и 98 перли, фиба във форма на роза с голям „баласо“ (камък, подобен на рубин), придружен от диаманти, изумруди и перли. Анна има много изискани декорирани сандъци за чеиза и подобно на другите млади булки тя има и кукла („пика“), за която са шити рокли, подобни на тези на най-богатите дами от онова време и са създавани миниатюрни мебели.[3]

Бракът не е щастлив: русата и неженствена Анна, през цялото време облечена като мъж, отказва да консумира брака, предпочита женската компания и прекарва всяка нощ с малка чернокожа робиня.[4] От друга страна хуманистът Бонавентура Пистофило я описва като „красива и много мила“. Тя е културна, сдържана, интелигентна жена, противоположност на безразсъдния ѝ и импулсивен съпруг Алфонсо д'Есте. Кореспондира си с Беатриче д’Есте, чиято голяма приятелка е.

Анна Мария умира на 21 години на 30 ноември 1497 г. при раждане на първия си син, който умира малко след като е кръстен. Според други източници тя ражда син на име Алесандро, починал на 17-годишна възраст през 1514 г.[5][6][7] Майката и детето са погребани в манастира Сан Вито (изчезнал през XXI век), чийто покровителка е тя.[8][9] Смъртта ѝ слага край на връзката между семействата Сфорца и Есте. Алфонсо не присъства на погребението, тъй като лицето му е обезобразено от сифилис.[10] Той се жени на 2 февруари 1502 г. за Лукреция Борджия, от която има шест деца.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 17 януари 1491 г. в Милано и на 13 февруари във Ферара за Алфонсо I д’Есте (* 21 юли 1476 във Ферара, Херцогство Ферара, † 31 октомври 1534, пак там), от 1505 г. 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо, от когото има един син:

  • син (*/† октомври 1534)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Archi. St. Lomb., 1882, p. 483
  2. ↑ Както пише в „Хроники 1471 – 1494“ от Уго Калефини, биограф съвременник на Ерколе I и на неговия син Алфонсо I
  3. ↑ Storia e storie (di donne): Anna Sforza, la principessa dimenticata // Посетен на 5 ок.т 2021.
  4. ↑ Geneviève Chastenet: Lucrezia Borgia (Spanish version) 1995, Javier Vergara Editorial, p. 200
  5. ↑ Alessandro d'Este in: geneanet.org [посетен на 5 октомври 2021 г.]
  6. ↑ Alessandro d'Este in: geneall.net [посетен на 5 октомври 2021 г.].
  7. ↑ Alessandro d'Este в: Genealogy Database by Herbert Stoyan. Архивиран от оригинала 18 декември 2014 г., at the Wayback Machine [посетен на 17 декември 2014 г.].
  8. ↑ Chiesa di San Vito (*) // Посетен на 5 окт. 2021.
  9. ↑ Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este Giovanni Sabadino degli Arienti, Vita di Anna Sforza: moglie di Alfonso d'Este, duca di Ferrara, scritta nel 1500"
  10. ↑ Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2005. ISBN 88-04-55627-7
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Maria Sforza и страницата Anna Sforza в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Мария_Сфорца&oldid=12372188“.